Среща с духовното: Ганди - 10 основни правила за промяна на света

Среща с духовното: Ганди - 10 основни правила за промяна на света: 1. Промяна   “Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.” “Като човешки същества, нашето величие е не то...

Море

Щом те видя
 сълзите тръгват
превръщат се в река солена
и вливат се във теб
Море , мой  любовнико
дойдох......
О , как галиш нозете ми
пак започваш твойта любовна игра
ето стигаш до колене
близваш гърдите ми
грабваш дъхът ми
силна тръпка ....
и покриваш ме със завивка пенлива

лежа на гръб , а ти редиш косите ми мокри
във венец
леглото ти е люлката мечтана толкоз дълго
О , миг вълшебен
цяла потопена съм във теб
и ти във мен
Море ,
моя любов,
не разбра ли
не ще залюбя океана
прахтта ми в тебе
ще се рей...

Сватба

 Сватбите в това чудно малко селце биваха наситени с толкова магия и чудатост каквато
рядко можеше да се види другаде.Докато кумът калесваше с бъклица вино цялото село придружен от гайдаря и неговите игриви свирни, в двора на булката се опъваха допълнителни простири и на тях се намяташе чеизът –шарените черги,ръчно тъканите пъстроцветни
завивки за легла, тънкоткани бели кърпи с алени, жълти и сини пискюли и
други такива, обкрайчени с финна дантела изработена на една кука . В собата
момите и младите невести критично оглеждаха финно извезаните покривки и
карета с българска бродерия и се захласваха по шарените престилки с рядко срещани
мотиви и цветове.
Няколко дни след това започваше истинската сватба.Първо заплакваше гайдата а
след нея майката и дружките на невестата.Няма друг инструмент, чиито тъжни
струни да сграбчват толкова силно душата на българина. Щом момите започваха
да припяват тъжните си прощални песни, ние децата знаехме,  че булката е
вече пребулена и хуквахме да я видим.
Бели,сини,розови и алени кордели,примесени със същата дължина сребърни и
златни нишки, прикачени на булченска диадема ограждаха лицето.Финният бял воал
набран във вид на ветрило зад диадемата се плъзгаше по тежкосплетените
плитки почти до земята ,оставяйки открита само красивата бродерия на бялата
роба.
С притворени  очи,излъчвайки пълна смиреност,  лицето, огряно от наниза
тежки пендари около шията,  чийто блясък се сливаше с този на златните и
сребърни нишки,изглеждаше като икона огряна от божествен лъч..Запознати с
дългия и сложен обичай на припявания, игриви закачки, даруване и кръшни хора
, ние децата тичахме първи към църквата където попът щеше да венчае
младоженците и заемахме стратегически позиции за момента ,в който кумата
застанала зад младоженците  ,хвърляше през главите им с шепи
жито, пъстри бонбонки и дребни монети.
В ранната утрин на следващия ден селото се събуждаше от игривата свирня на
гайдаря ,който оповестяваше , че невястата е била ''честна' и сватовете се
черпят с блага ракия.
След известно време младоженката с кобилица и медни менци на рамо отиваше
да налее прясна вода от селската чешма.Воалът вече го нямаше, но диадемата с
корделите и лъскавите нишки още стоеше  на главата й.Това продължаваше до края
на седмицата когато рано сутринта на чешмата пристигаше и кумата .Тя ритваше
пълните с вода менци да се разлеят , казваше някакви пожелания и за голямо
съжаление на нас децата , сваляше диадемата с корделите . Сватбата вече бе
приключила.

Ще дойда

ще дойда пак при теб
Море
с пяна от нежност
ще погалиш
нозете ми бели
бавно ще навлизам
във теб
и ти във мен
ще потръпна
от твоята мощ
ще се гмурна
в дълбините ти
ще ти кажа всичко
ще разкъсам
гърдите си
ще извадя сърцето си
и ще ти го дам
измий го
като разтворена мида
промивай
бавно и дълго
после
песъчинkaта останала
аз ще превърна във бисер
и ще се върна пак
в живота,
мое Море.

Конкуренция

Поглеждам в огледалото
ти си красивата
косите ми прошарени
твоите
топла коприна
очите ми уморени са
твоите
два въглена живи
изглеждам смирена
ти си
безсарамно открита
стъпвам с достойнство
ти вървиш
танцувайки
душата ми чиста е
твоята
еротична поза
дошла съм да взема хляба си
ти
вече си го взела......

Настроение

косата си намазах                 
със мед и злато                   
усетих я как натежа
венец си направих
от звезди диаманти
и коронясах се сама


от небесна коприна
рокля уших си
облака бял
превърнах във шал
луната взех
за медальон
и така нагиздена
качих се на истински
бял кон


и полетяхме
 над поляните
тъмнозелени
осеяни  със златни цветя
после извисихме се над
планините
и  чудните  езера
пришпорих си коня
слънцето да догоня
и направо
влетяхме в жарта
кратко изцвили коня
и тихо настъпи  ноща


но вий сега погледнете
нагоре
и ще видите венец
от зезди
и
как една подкова
на луната виси....

Залез в океана ..